Сподели


  В изпълнение на проект за подпомагане на бежанци от Украйна на сдружение МАГНА СИЛВА с финансовата помощ на Български фонд за жените реализираме следните дейности за подкрепа на бежанци от Украйна, живеещи във Втори дом – Пловдив:

Юридико – административно съдействие (става дума, както за професионална помощ от адвокати, така и за съдействие по различни адмнистративни казуси с уреждане положението на новодошли украински бежанци).

 Дейности по адаптиране в български условия -  смесени - теоретични и практически - занимания, включващи история, етнография, география, особености на българския бит и ежедневен начин на живот, посещения на място  на основни институции, значими културни, образователни, търговски и други обекти в региона. В свободна атмосфера ще се разискват и различията в начина на живот в Украйна и България.)

 Здравеопазване – закупуване на основни, необходими почти за ежедневието, лекарства и препарати без рецепти, като аспирини, аналгини, антиалергици, спирт, бинтове и други, необходими преди всичко за честите леки детски наранявания; витамини и добавки. (За такива медикаменти и препарати има сериозна заявка не само за новодошлата група, но и за вече настанената по-голяма група бежанци от над 50 човека).

 Български език – има осигурена преподавателка с доброволен труд, необходими са малко средства за учебници, тетрадки и пр.

 Арт занимания  за деца и възрастни – в голямата сграда на ВТОРИ ДОМ има подходящи помещения за тази дейност, а и достатъчно желаещи сред подрастващите – предвиждаме доброволен труд на един специалист плюс почасов хонорар за друг, както и закупуване на бои, материали и пособия за децата.

Проектът  се реализира в периода от 01.07. - 31.12.2022 г.

На 1 октомври ние от сдружение „Магна Силва“заедно с обитателите на Втори дом се включихме в масово засаждане на минзухари в парка във Втори Дом и покрай паметника на Димитър Кудоглу. Сред "градинарите" бе и почетния консул на Украйна Димитър Георгиев. Какво ли нямаше в този ден – засаждане на минзухари, дегустация на украинска кухня, „екскурзия“ във Втори дом, по време на която Наталия Елис разказа за всички извършени ремонти и подобрения в сградата на бившата белодробна болница. Всички мебели и материали са дарения, а ремонтите се извършват от доброволци - бежанци, пребиваващи в дома. За зимните месеци, когато ще бъде студено и малчуганите няма да могат да играят навън, във "Втори дом" подготвят няколко работилници, в които да предадат базови умения на децата , които желаят да се включат. Големите ще бъдат в курсове за електротехници, дървообработка и металообработка, по малките ще се занимават с ръкоделия, рисуване, работа с хартия, работа с пластилин и др. И български език като основа - така децата ще развиват базови умения. Известният пловдивски цигулар Мичо Димитров направи изненада на украинците за 1 октомври - Денят на музиката. Маестрото изпълни няколко пиеси на Шостакович, Едуард Елгар и други композитори, като всяко от произведенията бе с препратка към случващото се в родината на бежанците. А от 16.00 часа проведохме поредното си шеметно арт занимание с децата. Дарихме и учебни помагала, необходими на украинските деца за началото на учебната година. Настоящият проект се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.”
В рамките на програмата за социализация на целевата група, група желаещи от инициирания от нас Украинско-пловдивски клуб във Втори Дом, водена от Николай Близнаков, посети част от основните обекти от културното наследство на Пловдив. Посетени бяха Малката Базилика на града и Епископската Базилика, като навсякъде бе осигурявана лекция относно историята и същността на обекта и вписването му в по-широкия исторически и културен контекст на града, региона и страната. Благодарение на усилията на нашето сдружение бяха осигурени безплатни пропуски за обектите. В Епископската Базилика – новото бижу от културно-историческото наследство на България – бяха разгледани експозициите на двата етажа, външните експозиции и макети, многобройните 3d – изображения и филми, игри, експонати и др. В Малката Базилика освен въвеждащата лекция в предверието, разглеждането на самата експозиция и др. бяха осигурени и представени два документални филма – един за античното наследство на Пловдив/Филипопол и един за религиите, култовете и култовите сгради в Античния Пловдив. Транспортът на украинските бежанци до и от обектите до Втори дом бе осигурен със собствени средства на Сдружението. #Настоящият проект се реализира с с финансовата подкрепа на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women / Bulgarian Fund for Women. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.”.
В хубавия съботен ден на 26 ноември заедно с бежанци от Украйна посетихме Тракийският култов комплекс край село Старосел, който е археологическа сензация със световна слава. Първо посетихме Могила Хоризонт - единствената гробница-хероон с колонада. Този уникален тракийски храм с колонада и е датиран в V-IV в.пр. Хр. Храмът е вкопан във вече готова могила, като част от насипа й е отнет при построяването. По-късно правоъгълното помещение е затрупано, а фронталната част е останала видима. И днес могат да се видят части от 6 лицеви колони и по 2 странични колони в ранен дорийски стил. Прости и семпли, но пък впечатляващи, още повече, че това към момента е единственият тракийски храм с 10 колони. В средата на IV в. в храма е погребан обожествен тракийски владетел, заедно със своя кон. След това се отправихме към Четиньова могила, до която имаше не повече от 2 километра Тракийският култов храм датира от от V – IV в пр. Хр. И е най-големият царски комплекс с мавзолей открит досега. Храмът впечатлява с внушителна ограда /крепида/ от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан с плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. Всички знаем, че траките са били големи ценители на виното. За това свидетелства ще намерите и тук. От северната страна на храма има вкопана скална елипсовидна ваза за просизводство и съхранение на ценната напитка. По време на разкопките около нея са намерени различни предмети, свързани с производството и консумацията на виното. Наслада за окото са красивите пейзажи, заобикалящи тракийските храмове. На връщане посетихме резервата на Спа комплекс Старосел. Настоящият проект се реализира с с финансовата подкрепа на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.”
Следващата цел на нашата обиколка беше Археологическия музей в Хисаря. Музеят разполага с археологически отдел и постоянна етнографска изложба. Експонатите отразяват материалната и духовна култура в региона на Хисаря от V-IV хил. пр.Хр. до късното средновековие-XIV в. Най-голямо място в експозицията заемат предметите, отразяващи римската култура в региона и по-конкретно разцвета на римския град Диоклецианос, локализиран при хисарските минерални извори и важно курортно и лечебно селище през IV-VI. Най-голям интерес от праисторическия период представляват археологическите находки, открити при разкопки на неолитните селища в Хисаря и с. Черничево-глинени съдове, глинени идоли, каменни брадви, кремъчни ножове, бойни топки. Сред образците на тракийската култура, на която е отделено значително внимание, могат да се видят фрагменти от съдове от вносна гръцка керамика и монетите, сечени на остров Тасос, в градовете Кизик, Енос и Неаполис, които доказват търговските контакти на тракийските племена с древногръцките градове-колонии по Егейското крайбрежие. Към археологическия музей има уредена постоянна етнографска изложба, отразяваща бита, обичаите и поминъка на населението в региона на Хисаря от Възраждането до наши дни. В музея имаше гостуваща изложба на Тракийски съкровища - златната маска-фиала на одриския цар Терес, главата на на Севт III, Панапюрското златно съкровище и Луковитското съкровище. В музея имаше и гостуваща изложба на минерали от Националния музей "Земята и хората". Настоящият проект се реализира с с финансовата подкрепа на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.”
И разходка из Хисаря - град, в който топлите минерални извори са притегателния център за хората от древността до наши дни. Хисаря - древния град Диоклецианопол е основан от император Диоклециан в края на III в. Римляните оценили природните дадености, местната флора и фауна, и не на последно място, разбира се, лечебните свойства на водата. Годината е 293 година, когато градът получава статут на град и името Диоклецианопол. Тогава той е опасан с мощна крепостна стена, за която се твърди, че тя е една от най-добре запазените късноримски отбранителни системи на територията на България. Дължината и е 2315 м. По време на археологически разкопки са разкрити масивни жилишни сгради, амфитеатър, бани, търговски съоръжия, добре изградена улична система. Всичко това е показател за високото икономическо състояние на града. По време на нашата обиколка посетихме Парк Маймун дере, термалния извор Момина сълза, видяхме скулптурата на младата девойка, убила турския паша и изгорена жива, видяхме много добре запазените терми на Диоклецианопол - една от най-добре запазените крепости от епохата на късната античност. Разгледахме прочутата крепостна стена на града, минахме през Западна крепостна порта. Посетихме и се помолихме в красивия храм "Свети Пантелеймон" с приказна градина. Хапнахме в уютно ресторантче. Сбогувахме се с красивия и романтичен град Хисаря с обещанието да се върнем пак. Настоящият проект се реализира с с финансовата подкрепа на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for WomenПроектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.”
Заедно с обитателите на Втори дом изработихме всички тези прекрасни неща предназначени за коледния благотворителен базар - вложили сме в тях толкова много емоции. 100% от парите от продадените произведения ще са дарение за Втори дом. В изработката на фланелки заедно с децата се включи художничката Варвара Карнаух. Традиционните за Украйна кукли - мотанки идея за които ми даде друга украинска художничка, която в момента живее в България - Оксана Гудзик изработихме заедно с жените от дома. Коледни играчки от естествени материали - орехчета направихме заедно с децата - най - големите ентусиасти на планетата. Пак заедно с тях изработихме и прекрасни гривни. Очакваме ви на 17-18.12. във Втори дом - Временния център за настаняване на бежанци от Украйна - Пловдив, бул. Цариградско шосе 108. Настоящият проект се реализира с с финансовата подкрепа на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.”
В един прекрасен пролетен ден с нашите украински приятели поехме на пътешествие. Този път искахме да им покажем нещо много по – внушително от Стоунхендж – Перперикон, предвождани от нашия страхотен гид, който повече от 30 години омайва посетителите с истории и легенди. Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 километра от Кърджали, близо до Перперешката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през 1930 година, но мястото придобива публичност вследствие на проучванията проф. Николай Овчаров. Той е една от главните причини за популяризирането на Перперикон в медиите, а вследствие на това – засиленият туристически интерес към този култов комплекс. Мащабните разкопки, водени от археолога разкриват Двореца, Акропола и други интересни места, непознати дотогава на обществото. Стига се дотам, че CNN отразява като събитие Перперикон в своите репортажи. Древните обитатели на тези земи вярвали от незапомнени времена в Бога Слънце. Това е една от причините те да се установят на голямата скала, поради липсата на растителност и удобното местоположение, откъдето лесно може да се наблюдава всяка сутрин изгряващото слънце. Малко по-малко с развитието на оръдията на труда, усъвършенстването на сечивата, силно развивани през Бронзовата епоха, се давало възможност на хората да обработват камъка. Те започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. Така Перперикон започнал да променя своя естествен облик. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фугири, антични предмети, свързани с култа към Бога Слънце. Светилището развило своето значение и през късната Бронзова епоха. Големият разцвет се осъществил през XVIII-XII в. пр.н.е. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация, в лицето на Крито-Микенската култура. Култовият комплекс се усъвършенствал и придобил дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, техните глави са представени като малки слънца. Малко по-малко култът към Слънцето се развива и през ранножелязната епоха, IX – VI в. пр.н.е., се появяват и много други богове. Тракийската религия например е силно ориентирана към култа към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своебразен център на тези вярвания и обичаи. През къснобронзовата епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище. Много факти ни навеждат на мисълта, че точно в Перперикон се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността проницалището (езическо светилище, където се прорицава) на Дионис било известно колкото оракула в Делфи, но все още няма неопровержими доказателства, че точно там се е намерило то. Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Светоний описал знаковото посещение в светилището на бащата на бъдещия пръв владетел: Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар. Олтарът на Дионис – археолозите твърдят, че в него са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. През 2002 година е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Очевидно залата не е имала покрив заради огнения пламък, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни, преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV–I в.пр.н.е.). През I в. Тракия е завладяна от Рим и Перперикон изживява истински ренесанс. Перперикон се състои от четири части: мощна крепост – Акропол, Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток, северно и южно подградие. По хълмовете са построени много храмове и постройки. Издълбани са широки улици, по които всеки посетител може да се разходи. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък. В източната част на Акропола е изсечена огромна Базилика. Базиликата най-вероятно е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква. От базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели до днес. От данните на античните и средновековните автори е известно, че подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси. На този етап от проучванията са открити две порти на Акропола. Едната е от запад и се пази от мощен правоъгълен бастион. Другата бе разкопана от юг през 2002 година. Нейното предназначение е особено важно, защото води към внушителния Дворец-светилище. Дворецът най-вероятно бил храмов комплекс, посветен на бог Дионис. Той е разположен на седем етажа, като в центъра му се намира тридесетметрова церемониална зала, която най-вероятно служела за извършване на ритуали и обреди. Друг забележителен обект в Двореца е масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете. Под тухления под на всяко помещение има хиляди канали за оттичане на дъждовната вода – нещо, което ни подсказва, че е създадена една блестяща за времето си канализационна система. Дворецът е заобиколен с огромна крепостна стена, която е свързана с Акропола са и заедно оформят уникален ансамбъл. Перперикон е един уникален комплекс, посветен на култа към Бога Слънце. Той е символ на една от най-ранните култури по нашите земи. Там се е зародила религията, която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията. #Настоящият проект се реализира с с финансовата подкрепа на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women / Bulgarian Fund for Women. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.”.